Великият вожд от Вашингтон ни праща хабер, че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля.

 Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно.

 Ще разгледаме неговото предложение,защото знаем, че ако не го направим, то Белият човек може да дойде със своите Огнени оръжия и да вземе нашите земи.

 Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва вожда Seattle, със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена!

 Моите думи са непроменяеми както звездите!

Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?

 Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!

 Покойните бели хора забравят своята родна земя,когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част От нас!! Благоуханните цветя са нашите сестри,еленът, мустанга и орела са нашите братя!!

Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека, всички те принадлежат на същата фамилия..

За това,когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска!

 Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена,ще бъде наш баща и ние негови синове. За това и Разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас.

 Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!!

Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ.

 Шепота на водата е гласът на нашите прадеди!

Реките са наши сестри,те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, за напред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си !!

Знаем, че Белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя,защото той е странник, който идва в нощта за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг,когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира!

 Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето, като към неща,които се купуват, продават и крадат. Незадоволимия му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!

Не го разбирам.

 Начинът ни на живот е различен от вашия.

 Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианеца е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място,където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите!Но може би е така,защото съм дивак и не мога да разбера нещата!

 Шумът на градовете е като обида за нашите уши.

 И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дискусия на жабите в залива…

 Аз съм индианец и не го разбирам.

 Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра,който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите, защото всичко живо го споделя – Животните, дърветата и човека.

 Белият човек като ли не усеща въздуха,който диша. Като накой агонизиращ,който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.

Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа !И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени, като едно място, където може да отиде Белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!

Ще разгледаме вашата оферта за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем,ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара Железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните,ако те изчезнат…

 Човека би умрял от самота и духовна нищета. Защото това, което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека.

 Всички неща са свързани в Природата!

Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви! За да респектират земята, трябва да кажете на вашите синове, че Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата Майка. Всичко,което афектира нея,засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея, вредят на себе си!!

 Ние това го знаем. Земята не принадлежи на Човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на Живота,а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата,го прави срещу себе си.. Знаем, и че всички неща са свързани, както Кръвта,която свързва една фамилия!!

Дори и Белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба.

 Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден.Ще видим….

 Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог!

 Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Бога на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!.

Тази земя е безценна за Него и причинявайки и вреда означава неуважение към нейния създател!

 Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си.

 Може би в последния си час, ще се почувствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел..

 Тази мисия е едно тайнство за нас,защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел..

 Тогава ще попитаме..

 Къде е гъстата гора…Няма я….

 Къде е орела..Няма го, изчезна……….

И тук свършва Живота и започва борбата за оцеляване!!

 ****************************************************************************************** 

Може би много от вас вече са чели този текст. Други които не са и го четат за първи път със сигурност са усетили емоциите които лъхат от редовете. Има множество спорове за това кой е автора на текста. Не мисля, обаче че това трябва да е главното което да ни вълнува. Не казвам че не е важно да се знае автора, но по – важно е до осмислим посланието на този текст. Вътре в себе си той носи много повече от това което е само написано. Стига да си поставим за цел да разберем същността на този тест и да го осъзнаем в цялата му пълнота и значение, то можем да научим много. Независимо кой го е написал мотивът е бил ясен. Причината е била стремежът на белия човек да владее и да се разпорежда. Което всъщност и днес си е така. Тогава обаче е било точно в началото и действията на белия човек са се отразявали пагубно на останалите хора, които са били завладени от магията на природата. В текста това са индианците, които не могат да разберат „философията”на живот на белия човек. Голяма част от това, което той е правил за тях е необяснимо и ненужно дори. Те поставят други съвсем различни неща на първо място в живота си. Те дори са свързали пряко живота си с природата, всяко тяхно действие е в синхрон с нея, вслушват се в гласа й и не правят нещо „против нея” само за удоволствие. Не разбират нуждата на белия човек да убива за забавление, не разбират нуждата му от много земи, които иска да има само за да унищожи същността им и историята която е в тях. Дивият индианец се възмущава от отношението на белите към природата и  богатствата които тя така щедро раздава, а той дори не забелязва и руши всичко по пътя си.

Лично аз четейки този текст разбирам, че дребните проблеми и грижи с които се сблъсквам в ежедневно бледнеят и дори не значат нищо пред големия проблем на човечеството, като цяло! Мислим си, че светът се „върти около нас”, а всъщност ние сме само една малка прашинка сред много! И това което понякога си мислим, че е сериозно и е голям проблем всъщност може да е нещо съвсем малко, но за момента да изглежда така! Действително обаче има един проблем за който в последните години се говори почти непрекъснато. Именно за опазването на природата. Въпреки това обаче ние хората не правим почти никакви промени в ежедневието си, продължаваме да живеем по същия начин, продължаваме да изобретяваме нови и нови неща, за които естествено сме взели нещо от природата, защото няма как тя да не участва в някое наше действие – невъзможно е защото ние сме част от нея и не можем да правим нищо без да сме се докоснали до нея!!! Друг е обаче въпросът че в последните години каквото и да правим то е в ущърб на природата. Знаем го, но това което правим, за да възстановим щетите /или по- точно, за да ги намалим/ е нищожно.

Опитваме се да „грабим” всичко онова от нея за което смятаме, че ще ни послужи за нещо. Убиваме растения и животни, но дали се замисляме, че ние сме взаимно свързани и не можем без тях. Нима не се нуждаем от това да бъдем сред природата, да се откъснем от трудното и изпълнено с грижи ежедневие като отидем някъде където да сме насаме с мислите си. Когато имаме проблем отиваме да търсим утеха сред природата – в планината, на реката, на язовира, на брега на морето /ако там изобщо има възможност да останеш насаме с природата без да виждаш напредъка на човечеството/. Нима ние не се нуждаем от домашния си любимец – може сравнението за някого да е глупаво, но всъщност връзката между стопанина и домашния любимец и важна... Чрез нея може човек да осъществява контакт с природата. Домашния ни любимец често е единственото същество което винаги ни слуша безропотно и изтърпява всичко от нас – без да ни наранява или обиди по какъвто и да е начин.

Връзката между човека и природата може да е чисто духовна, но без нея един човек не би могъл да е същия. Ако сме само хората на Земята, ние сме обречени.

Ако само си представим, че един ден се събудим и всичко което сме създали е изчезнало. Останали сме само с тази част от природата, която не сме унищожили. Какво бихме направили? Ще използваме и последното което е останало, за да възстановим удобствата си поне до колкото можем и ще продължим ритъма си на живот или ще се замислим защо е станало това, ще видим ли щетите които сами нанасяме на най – голямото си богатства, ще видим ли как през години сме рушили най – уютния дом, който е можело да имаме. Кои от двата пътя ще изберем пътя към сигурен край или този в който с последна надежда ще се опитаме да поправим щетите??? Може да звучи като пълна измислица, но мисля, че ако един ден хората загубим всичко материално ще настане пълен хаос на Земята. Ние /или по – голямата част от нас/ сме пристрастени към удобствата с които сме се обградили. И дори мога да кажа, че сме и доста мързеливо поколение. Предпочитаме да създаваме машини, които да заместят труда на човека, създаваме някои от храните си в лаборатории, доброволно се тровим като си мислим, че се храним добре, а всъщност се самоунищожаваме!

„И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дискусия на жабите в залива…”

„Нямате нито едно място,където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите!”

Към днешна дата, когато човек намери красиво място незасегнато от никой веднага мисли как да го преобрази и това естествено става. Издигат се сгради, на местата на които хората уж ще почиват и в един момент и най – нежното и красиво място се е превърнало в нещо съвсем друго... голяма част от обитателите му биват прогонени или убити.. Така ние хората се намесваме в спокойния живот на други същества, като тотално превземаме света им, гоним ги от домовете им и се настаняваме като „мъкнем” с нас всичките си машинарии! И така си мислим, че почиваме и че се чувстваме щастливи!!!

Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си.

Не искам да звуча много скептично, но действителността е такава, че ако съвсем скоро не се заемем сериозно с положението в което се намираме, не осъзнаем, че всъщност техниките за които мислим, че ни помагат ни вредят най – много, не осъзнаем че трябва да спрем да мислим за собственото си удобство, а да се замислим и за бъдещото си, то със сигурност ще стигнем до края си, независимо дали е ден или нощ.